На Еньовден по eko-пътеката





На 24 юни 2020 г. (Еньовден) представители на Природен парк Странджа и любители на природата изминаха интерпретативния маршрут "Билките на Странджа", който е със стартова точка от с. Бръшлян, набраха свежи билки и се радваха на чиста, съхранена природа и наситен с вълшебен аромат въздух.

 За щастие, този път по пътеката не бяха открити нерегламентирани сметища и големи струпвания на отпадъци.

За билки се считат тези растения, които се използват в медицинската практика за лечение и профилактика на различни болести. Неслучайно в много български легенди, приказки и разкази се споменава понятието "биле", означаващо растение с чудодейни и дори магически свойства.

Най-известни билки в Странджа са следните:

Еньовче (Galium verum) – това тревисто растение има сравнително кратък период на цъфтеж – основно в края на юни, именно около Еньовден, оттам и името му. Расте по ливади, горски поляни, сухи тревисти места и край пътища, на цялата територия на Парка. Има диуретично, затягащо и противовъзпалително действие. Използват се надземните части на растението при стомашно-чревни заболявания, при увеличение на лимфните възли и външно при псориазис.

Мащерка (Thymus spp.) – на територията на Природен парк "Странджа" се срещат няколко вида, като най-търсеният за събиране и най-цененият от всички видове е лимоновата мащерка (T. citriodorus). Расте по открити, най-често сухи пространства с тревна растителност. Цъфти от май до август. Растението има противовъзпалително, газогонно, нерво- и болкоуспокоително, отхрачващо и антисептично действие. Като билка се използват цветовете и листата против възпаление на горните дихателни пътища, астма и други дихателни проблеми, стомашно-чревни разстройства, главоболие. Листата се използват и като подправка в кулинарията.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum) – широко разпространен на Парковата територия. Расте по сухи тревисти места, храсталаци и разредени гори. Цъфти през месеците от май до август. Има противовъзпалително, антибиотично, капиляроукрепващо, противовирусно и антидепресивно действие. Прилага се срещу стомашно-чревни възпаления, язви, гастрити, атеросклероза, при депресивни състояния. Външно се прилага при изгаряния и трудно зарастващи рани, за промивки и гаргара в устната кухина. Използват се надземните части на растенията.

Бял равнец (Achillea millefolium) – Познат е с множеството си употреби като билка. Расте по обширни открити пространства и поляни, изложени на ярка слънчева светлина, на цялата територия на Природен парк "Странджа". Предпочита почви с добри дренажни свойства. Цъфти през месеците от май до септември. Растението се използва като билка против заболявания на бъбреците, далака и черния дроб, кариеси, зъбобол, стомашно-чревни смущения, треска, проблеми с циркулацията в матката и с менструалния цикъл. Има силно изразено имуностимулиращо, антибактериално, кръвоспиращо и кръвопречистващо действие, използва се и за общо укрепване на тялото. Освен това, белият равнец намалява маточните спазми, облекчава кашлицата, успокоява кожата (особено при екземи), значително облекчава състоянието при алергии и сенна хрема. Използва се надземната част на растението, най-вече цветните кошнички (за отвара) и пресните листа.

Жълт равнец (Achillea clypeolata) – този вид билка е балкански ендемит (среща се само на Балканския полуостров). Расте по голи варовити и скалисти места, предимно в западната половина на Парка. Цъфти от май до август. Прилага се при лечение на бъбречни възпаления, кръвоизливи, хемороиди, пневмония, болни венци, чернодробни и жлъчни заболявания. Използва се под формата на отвара от цветните кошнички на растението.

Мента (Mentha spp.) – в Природен парк "Странджа" се срещат няколко вида, като един от тях е с особено силно изразен аромат – пазлашката мента (M. arvensis). Името й идва от местната дума на странджански диалект – "пазлак", която означава открито, най-често сухо, каменисто място. Именно по такива места расте този вид, предимно по карстови терени в западната част на Парка. Цъфти от май до юли. Подобно на другите менти, пазлашката също е подходяща за лечение на болки в стомаха, гадене, газове в червата, главоболие, виене на свят, безсъние, бронхити и други заболявания на горните дихателни пътища. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Намира приложение и в кулинарията – като подправка и за сладкиши, както и за напитки. Използва се надземната част, най-вече листата.

Друг вид билка, растяща основно по сухи тревисти и каменливи места (пазлаци) в Парка, е пазлашкият (планински) чай (Sideritis montana). Цъфти от май до септември. Използва се отвара от надземната част на растението. Пие се против кашлица и болки в гърлото.

Роднина на пазлашкия чай и едно от най-редките растения в България е кримският (странджански) чай, в някои места наричан с не особено привлекателното име "миризлив бурен" (Sideritis syriaca). В страната той е оцелял в диво състояние само в рамките на 3 находища около гр. Малко Търново. По литературни данни преди се е срещал и в крайморска Добруджа, но се счита че в наши дни вече е изчезнал от там. На север извън страната обхватът на ареала му достига до п-в Крим, откъдето и името му. Кримският чай е много близък генетично с популярния и особено ценения на билковия пазар мурсалски (пирински) чай (Sideritis scardica), който обаче не се среща в Странджа. Кримският чай засилва имунната система, има антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от редица ракови заболявания, от високо кръвно, атеросклероза, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Някои местни хора казват, че тази билка е естествен стимулант на мъжката потентност, наричат я “странджанската виагра”, но засега тези твърдения още не са научно доказани. Някои автори смятат че лечебните свойства на кримския чай са даже по-силни от тези на мурсалския. Поради тази причина той е доста търсен от местни жители и гости на Странджа, като за целта много от местните хора го отглеждат по дворовете и къщите си в култивирано състояние. Именно това спасява последните оцелели естествени находища на вида от човешката преса, при събиране на растения за лечебни цели от тези находища. Дирекцията на Природен парк "Странджа" планира възстановяване и подобряване състоянието на находищата на кримски чай в Парка, отглеждайки за целта екземпляри от вида в специализирания разсадник на Дирекцията в местност Качул. В последствие, отгледаните в разсадникови условия индивиди ще бъдат разселени в съответните естествени находища на Парковата територия. При произвеждане на достатъчно като брой и количество индивиди в разсадника в бъдеще, те ще могат да бъдат достъпни и предоставяни за ползване на местни жители, гости на Парка и други заинтересовани лица.

Друга билка, която е характерна предимно за Странджа и не е особено популярна в голяма част от страната, е памуклийката (Cistus incanus). Слънцелюбиво растение, разпространена е основно в Средиземноморието. В България се среща само в южните части на страната. Расте по открити пространства, често по каменисти места и слабо плодородни почви, изложени директно на слънчева светлина. За памуклийката може да се каже, че тя е билката-панацея за много болести - вирусни инфекции, кожни заболявания, болки в гърлото, гингивит, пародонтоза, херпеси, цистит, акне, заболявания на лигавиците, възпаление на рани, нарушено храносмилане, гъбични заболявания, дори рак. Благодарение на съдържащите се в нея голямо количество полифеноли, памуклийката има силно антиоксидантно, противовирусно, противобактериално, противогъбично, антиканцерогенно, имуностимулиращо и детоксикиращо действие. Използват се цветовете и листата на растението.

Много билки, като еньовче, кримски чай, бял и жълт равнец, жълт кантарион и др., попадат под разпоредбите на специализиран закон – Законът за лечебните растения. Едно от неговите постановления гласи, че министърът на околната среда и водите издава специални заповеди, с които забранява дадени растения включени в съответния Закон, да бъдат събирани през определени години за каквито и да е нужди. Това са растения, чиито ресурси проявяват трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата. Такъв вид например е кримският чай.

На територията на Природен парк "Странджа" е разрешено събирането за лични нужди на билки, които не попадат под специален режим на защита. Но ако искаме да запазим популациите на тези лечебни растения в добро състояние и занапред, то нека ги берем наистина в ограничени и разумни количества!



ФАЙЛОВЕ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ:

/2020-06-25/

    Warning: copy(novini/39.jpg): failed to open stream: No such file or directory in /home/vetrino/public_html/bulgaria.marlenablacksea.eu/rightin_bg.php on line 212

    Warning: getimagesize(nthumb/39.jpg): failed to open stream: No such file or directory in /home/vetrino/public_html/bulgaria.marlenablacksea.eu/rightin_bg.php on line 216

календар на събитията

Документи



Бюлетин